Нирвана...

това е усещането в края на дълъг работен ден; в затишието от служебни и лични проблеми; в периода в който телефони, IMs и мейл клиент почиват; момента в който гасиш двигателя на случайно незаетото място на паркинга след като отново си оцелял в уличната война на вечно натоварените улици и оставаш с добрата мелодия от радиото да се носиш в сладката безтегловност на душевен мир и физически покой...
Подобно усещане мога да сравня донякъде само със съботното-неделните утрини на брега на Дунава където аромата на кафе и печатарско мастило от вестника се преплитат с тежката сладникава миризма на купеният от съседна Румъния Жетан ме докарваха до състояние в което хич не ми дремеше за скачащият долар, глада в Сомалия и сексуалните заигравки на Моника и Бил...
Обирането на аванса при борбата с някоя гладна риба по изгрев слънце над безкрайната тайга след "бялата" нощ въобще не влиза в никакви класации! Англо-говорящите му викат на това paradiseМдааа... тогава бях млад и глупав, а сега съм стар и много по-глупав.