неделя, февруари 22, 2009

Философски размисли по никое време

Един от дните в които не се харесвам... или по-скоро ме е яд на самият мен поради факта, че над 20000 години еволюция на човечеството и аз като негов скромен представител още не съм научил, че високият тон е несъвмести с общоприетото понятие разговор. Азбучна истина на комуникацията, е че колкото по-силно говориш толкова по-малко те чуват... или просто няма какво да кажеш
А Животът всъщност е толкова простичък само дето всички сме станали такива имби да го правим сложен и труден.
Цялата работа започна с това, че върнах Алекс у тях към 21.45 след като 30 мин търсихме ключовете които мислеше, че е загубил някъде в къщи... След това майка му казала да ми каже да ги връщам вдо 20.0 или няма да го взимам аз пък му казах да й каже ако има нещо да казва да ми звънне по телефона. Звънна ми аз и казах, че ще го карам понеделник на училище, а няма да го връщам в неделя вечерта както и до сега и затворих (грубо и тъпо). Тя пак звънна спомена за Британиката и за това, че съм имал в петък ангажименти към сина си; взехме да викаме вместо да говорим; аз я нарекох патка, тя мен идиот и те така...

Project of the Day

Винаги съм смятал, че Debian е най-sexy *nix дистрибуция, но това направо ме изуми: http://goodbye-microsoft.com/

Word of the Day

bullshit generator
Казано от един колега по повод друг колега, който тръгна да "храни" един от upstream дсотавчиците ни.
Първоначално ми хареса словосъчетанието, но след кратък google research се оказа, че това е доста използван термин предимно в т.н. corporate language когато няма какво да кажеш, но трябва да звучиш сериозно и тежко като заврян зет пред тъща.
Няколко показателни примера тук и тук.