Философски размисли по никое време

Един от дните в които не се харесвам... или по-скоро ме е яд на самият мен поради факта, че над 20000 години еволюция на човечеството и аз като негов скромен представител още не съм научил, че високият тон е несъвмести с общоприетото понятие разговор. Азбучна истина на комуникацията, е че колкото по-силно говориш толкова по-малко те чуват... или просто няма какво да кажеш
А Животът всъщност е толкова простичък само дето всички сме станали такива имби да го правим сложен и труден.
Цялата работа започна с това, че върнах Алекс у тях към 21.45 след като 30 мин търсихме ключовете които мислеше, че е загубил някъде в къщи... След това майка му казала да ми каже да ги връщам вдо 20.0 или няма да го взимам аз пък му казах да й каже ако има нещо да казва да ми звънне по телефона. Звънна ми аз и казах, че ще го карам понеделник на училище, а няма да го връщам в неделя вечерта както и до сега и затворих (грубо и тъпо). Тя пак звънна спомена за Британиката и за това, че съм имал в петък ангажименти към сина си; взехме да викаме вместо да говорим; аз я нарекох патка, тя мен идиот и те така...