От много по малко

Докато не съм забравил...
Ходих до Банско... приятно изживяване. Изкачвайки Предел-а с Tico-то в дъждовно и мразовито време тъй както си пъпля по пътя нагоре и ХА!!! гледам знак Ограничение на скоростта 50 км/ч. Браво бе!!! че аз от половин час повече от 40км/ч не мога да вдигна тези чак ме ограничават на 50! Абе какви 50 бе какви 5 лева ... я си карай с 40 и си трай :) (в интерес на истината имаше няколко коли които минаха покрай мен като Collin McRae крайпътен храст ама те са една друга категория.) И тъй завой след завой и стръмен баир с почти заледен път бавно, но славно превземам гореописаният проход като цъфва пред мен една Татра ... Татра ама истинска Татра. Един Бог знае колко тежи това животно и колко събира каросерията ама беше натъпкана догоре с пясък.И пълзи.По-бавно от мен (и предполагам не чак толкова слвано :)). И харчи на метър по литър :) . Рекох си - ще се запиша в историята с един брой изпреварване.Е да да, ама не. Тамаааааааан да тръгна да изпреварвам и отсреща се покаже някой слизащ бързак...амаааааааан да тръгна да изпреварвам и пак някой слизащ бързак... и нищо се не вижда и завоите пречат, и камионът пред мен ми закрива пейзажа и волана ми пречи и касетофона влачи ... мизерия. Ама това което внесе светъл лъч в душата ми бе шофьора на Татра-та... нали вижда човекът и като няма никои отпред ми светне с ляв мигач - сиреч "Ае дерзай!" замотах се, но тръгнах да изпреварвам и хоп! гледам десен мигач сиреч "Стой, че застраховките тук не важат!"
Незнам дали го обясних, но поведението на този човек ми направи огромно впечатление.Такава колегиалност и възпитание е нещо много екзотично по софийските улици. Ако някъде ми падне случай ще го черпя тоз чиляк!