Почивай в мир, Cherry

She was part of my family... и моим другом... през последните 15 години...

Кратки разкази III

Експресно тръгване от работа... На вила със секретарка... Коняк. Бонбони. 
Споделен душ. И после... Безумие... Безумие... 
След това чинно прибиране вкъщи. Изморен поглед. Обичайна целувка. 
И молба към милото: "Моля те слагай вечерята, днес се изморих като куче..." 
Жената се мотае в кухнята. Котлети. Бира. Десерт. Бламанже. В леглото грейка лежи. 
Екранът на телевизора се отразява в очилата. Жената мърка: "Как те чаках... Цял ден мечтая за този момент, когато ще съм с теб..." И внезапно - есемес. И ти бос, бързо се прокрадваш в тоалетната за да прочетеш на спокойствие: "Обичам те! Мислиш ли за мен? Какво вълшебство беше днес, колко възсторг ни подари любовта! И този фантастичен, незабравим оргазъм..." Такава сласт! И задоволство...Не е ли това Раят? И ти бързо изтриваш есемеса. Поправяш пижамата... Трябва да си много внимателен в бъдеще...Вярно, зад прозореца и в душата ти е пролет, но не дай Боже милото да надуши... А жената с хладен тон те посреща в спалнята: "Защо взе в тоалетната моя телефон?"

На моят Син

Какво да ти разкажа за живота
и аз не знам дали живях,
но с моята любов голяма
ти дадох всичко аз без страх.

Силно трябва да обичаш
човек да бъдеш със душа,
който може да се радва
и на малките неща.

Препятствия ще има много,
но нека от това не те боли,
ще падаш много пъти Сине,
но гордо се изправяй ти.

Времето недей да пропиляваш,
най-скъпо е във този наш живот,
то ценно е - не го забравяй!
Сега си ти, сега си ти на ход.

С бащина обич те орисвам,
жив и здрав да си ми ти,
нека никога сълзи да няма 
в твоите добри очи.

И когато аз не съм до тебе
нека, нека пак не те боли,
за което не успях да те науча,
за него, Сине, ми прости!

(адаптирано от: https://dama.bg/article/na-moia-sin/7927/)